Текст: Татяна Белева Връзката между соколите и хората е на над

 

 

Текст: Татяна Белева

Връзката сред соколите и хората е на над четири хиляди години. Да отглеждаш най-бързата птица в света, обаче не е занимание, а метод на живот. 

За разлика от кучетата и други животни, соколът остава при нас по собствен избор. Ние би трябвало добре да се грижим за него, с цел да ни избере, коментира дългогодишният соколар Анани Любенов. Самият той е притеглен от хищните птици още преди 31 години, когато е на 11-годишна възраст. Тогава попада на потърпевш белоопашат мишелов, а заниманието му провокира публичния интерес и по този начин той и неговият мишелов се оказват  



По време на ревюто " Природа. Лов. Риболов 2026 "

посетители в първото предаване “За животните с обич ” на Росица Кирилова. 

“По това време към момента нямаше избавителни центрове, в които да се окаже помощ на тези животни. Аз спасих мишелова и когато той укрепна след година и половина, го пуснах на независимост. В началото се връщаше, с цел да му оказвам помощ с храната, само че последователно се върна напълно към природата. И други птици са попадали по този начин при мен - с помощта на разнообразни хора, които са били наясно със пристрастеността ми ”, споделя Анани. След време той има шанса да си вземе законна хищна птица от законен разплодник в чужбина и е безапелационен, че е доста значимо соколите да са от сертифицирани обекти.   



Анани Любенов с орлицата Хуба по време на открит урок в пловдивското ОУ " Христо Ботев " Снимка от Валентина Биларева

През годините дружно със съидейници основава Българския соколарски съюз (БСС), чийто ръководител е сега. А ползата и споделеният живот с хищните птици го води и до позициите на пратеник на Международната асоциация по соколарство (IAF) и на Националното ловно-рибарско съдружие (НЛРС). Горд е, че  

соколарството е прието от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство 

на човечеството през 2010 година и му се желае и в нашето общество да се разбие митът, че животът на хищни птици е в заплаха измежду хората. Всъщност това общуване се отразява добре на орлите и соколите. В природата соколите рядко доближават 10-годишна възраст и постоянно умират до третата си година, до момента в който при соколарите им е обезпечен живот над 30-40 години. Орлите дори живеят до 60-70 години, когато са измежду хората, а в природата - 15-20 години. В лицето на подготвени соколари птиците получават помощ във всяка обстановка и няма заплаха да загинат, в случай че изгубят пера от опашките и крилата си - чест случай отвън цивилизацията. 



Приятелството сред индивида и птицата е наложително изискване тя да избере да остане с него

Заради възбраната за лов с хищни птици в България соколарите ги упражняват с хвърчила и дронове, както и с мил примамки - наземни подготвителни устройства или механични машини, които симулират бягаща плячка. Тази подготовка е доста значима за реализиране на най-хубавата психофизическа форма за надпреварите в чужбина.   

Анани споделя огорчението си, че България е единствената страна в света, където ловът с хищни птици е неразрешен. Но в него няма нищо незаконно, ставаме очевидци на естествени процеси. 

Няма летище на света, което да не се пази от соколари

Дори към този момент в България има доста аграрни производители, които употребяват соколарите и техните птици само с цел да плашат с наличието си други типове пернати, които не могат да устоят на сладостта на гроздето. Ползват ги и разнообразни рибарници. Търсят ги и от туристическия отрасъл, където огромни комплекси имат проблеми с гларуси, врани и гълъби. 



Пред студенти по ветеринарна медицина, които среща с грижите за скалния орел

Стремежът на Българския соколарски съюз е да образова тези, които желаят да си вземат такава птица, от какви грижи има потребност тя. Факт, а не мантра е фразата, че соколарството не е занимание, безапелационен е Анани. 

“Много от нас имат медицински знания, аз самият - също. Включвал съм се в доста интервенции на потърпевши птици ”. Като своя задача членовете на БСС приемат запознаването на децата с природата от близко. Анани дружно със съидейници от 15 години обикаля учебните заведения с доброволческа стратегия за открити екоуроци, където децата имат опция да се срещнат със соколите и орлите.  

“Виждаме големия резултат при децата. Радостта им да се допрян до природата е огромна, не се смущават да зададат въпросите, които ги вълнуват, и да отворят очите си за живата природа, която в този миг е при тях ”, споделя соколарят. Кучето му Шумер е неизменима част от лекциите. То е освен кино звезда, а и първото подготвено соколарско куче от породата " Ваймаранер ". ​ 

Животните в ролята на кинозвезди

Заради огромната си пристрастеност към ловните птици още в детска възраст, Анани Любенов се свързва с доцент Стоян Лазаров от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките - прочут арахнолог (специалист по паяци) и притежател на компанията “Животни артисти ”, която обезпечава животни за  холивудски продукции. Постепенно соколарят става част от екипа на тази организация дружно с някои от своите животни. Сред тях са куче, гарван гробокопач, скален орел, сова, минипрасенца, миникозички, коне, гъски, патици, разнообразни типове кокошки. 



Кучето Шумер дружно с артиста Александър Трифонов в кадър от кино лентата " Клопка "

Животните артисти са си партнирали с доста известни кино звезди - Антонио Бандерас, Моника Белучи, Лиъм Нийсън и доста други световноизвестни имена. Животните са се снимали в известните ленти “Червена Соня ”, “Хелбой ”, в гръцкия сериал “Къщата на Давид ”, в продукции като “Войната на буквите ”. 

“Дори кучето ми Шумер е основен воин в българския филм от 2023 година “Клопка ”, където дружно с него взе участие още и куче от породата " Чехословашки вълчак ", както и други типове животни - врани, диви патици, костенурки, глигани ”, напомня ръководителят на БСС. 

Той споделя опита си и този на сътрудниците си при работата с животни артисти: “За да вземат участие в продукции животните, екип от хора се грижи те да са спокойни и щастливи. А фотосите постоянно протичат под формата на игра ”. 

Традиция от времето на Аспарух

“Наши членове вземат участие в доста надпревари в света, представяме отлично страната и с многото исторически данни, които свързват българите със соколарството ”, изяснява Анани. Много от селата с църкви у нас са били соколарски - една птица се е равнявала като стойност на 50-60 овце, даже цената <210>  е достигала до 300 глави добитък. Тази информация се съхранява в архивите на Османската империя. Документирано е, че по време на турското иго по нашите земи е имало родове, които от епохи са отглеждали хищни птици за султанския двор. Те са се употребили с доста привилегии, една от които е анулацията на кръвния налог. Но корените на соколарството по нашите земи са доста по-древни.   



Анани Любенов с орлицата Хуба

Исторически извори описват за сестрата на хан Аспарух - Хуба, която с изключение на огромна хубавица, била и изкусна соколарка. С нея се свързва и легендата за мартеничката. Изпаднала в неволя, тя изпратила ранения си в крайници сокол да търси помощ. Преди това превързала ранения крайник с бял конец, който се обагрил тук-там в червен цвят и замязял на мартеницата, каквато я познаваме - преплетени конци в бяло и алено.  



Легендата и споменът за ханската сестра дават концепция на Анани Любенов по какъв начин да кръсти скалната си орлица от редкия подвид " Дафанея " - Хуба. Тя е негова детска фантазия и над 15 години чака за нея, като в това време се образова по какъв начин да се гриж​и за птицата. Взима я от една от семействата, които имат обичаи в развъждането за скални орли. 

“Тези развъдници съблюдават доста строги закони, с цел да получат лицензи за развъждане и отбрана на грабливи птици. Натрупали са доста опит и познания за тях, които са известни с това, че могат да станат рискови за този, който не се отнася добре с тях ”, коментира Анани. Той напомня главния принцип за общуване с тези свободолюбиви създания - в соколарството няма санкции и хората би трябвало да се потвърдят като положителни сътрудници на птицата си, с цел да направи тя сама избора си дали да остане с индивида.